ИИ истории на български

2026-09-07 · PLOT Team

Когато търсиш приложение, в което се четат истории, писани от ИИ, почти всичко тръгва на английски. На английски са списъците с жанрове, примерите и надписите в интерфейса. Другите езици идват после, ако изобщо идват.

За българския разликата в мащаба е позната — на български налични заглавия има стотици, а на английски десетки хиляди. Затова и в тази ниша текстът обикновено се появява другаде и стига дотук по-късно.

Преведеният български си личи

Когато текстът се роди на английски и чак после мине насам, следата от преминаването остава в изреченията.

Първо местоименията. На български лицето стои в окончанието на глагола, затова се казва „върна се”, а не „тя се върна”. Дошлият от английски текст слага местоименията навсякъде, защото в оригинала е трябвало да ги има. Същото е и с притежанието — „вдигна своята ръка” вместо „вдигна ръка”. Не са грешни изречения, просто не звучат като българска проза.

После членуването. Определителният член на български се залепя отзад — книга, книгата — и изборът между членувано и нечленувано казва какво читателят вече знае. Английското the стои отпред и работи по друга логика, затова при превод се появяват сцени, в които нещо ново се въвежда, все едно вече е било споменато, или обратното. Нищо не става нечетимо, само сцената губи част от опорите си. Към това се добавя и пълният член при подлога — място, където преведеният текст често се колебае и читателят го усеща.

И накрая учтивата форма. Едно английско you покрива и ти, и Вие. Преводът трябва да избере и избира всеки път малко различно, така че двама герои по средата на главата минават от едното към другото и обратно. В българска сцена това не е стилистичен детайл, а сведение за това какви са тези хора един на друг.

Може да се чете и така. Само че потапянето постоянно се къса и трябва да се влиза отново.

Може и на английски

Може. Само че да четеш за удоволствие и да четеш, защото можеш, са две различни неща.

На втори език се превежда докато се чете. Шегата влиза половин такт по-късно, а в сцена, която е трябвало да боли, първо идва значението и чак после чувството. Искаш историята да те носи, а вместо това тече работа.

Когато текстът се пише направо на български

PLOT генерира историята на избрания език. Избираш български и първото изречение е българско — не преведено на български, а написано на български.

Началото е просто. Избираш език, после жанр. Има романтъзи, ловно фентъзи, регресия, бойни изкуства, ужаси и още, а ако ти хрумне нещо извън списъка, написваш го с едно изречение. Героите и началната ситуация можеш да ги опишеш колкото искаш — до четирима герои, с име, пол и характер — или да оставиш полетата празни и да продължиш, а историята пак се получава.

В края на страницата избираш посока или сам описваш какво да се случи, и историята тръгва натам. Каквото е било поставено по-рано, се помни, така че име, споменато мимоходом в трета глава, може да се върне в двадесета. Когато свърши, от същата идея може да се тръгне другояче.

Във вечерта, в която няма какво да се чете

„Няма какво да чета” не значи, че на света не достигат романи. Значи, че липсва точно това, което искаш тази вечер. Завършена поредица, чието продължение би ти се искало. Или много конкретна комбинация, която никой не е написал.

Тази липса не се решава на рафта, защото се чака някой да я напише.

Когато историята се пише при поискване, чакането отпада. А когато се пише на български, отпада и преводът.

Често задавани въпроси

Чети в браузъра →

Google Play · App Store

Свързани

Тази вечер няма какво да чета · Нямам какво да чета на български · ИИ, който не забравя историята ти

← PLOT Blog